Кожата е първата бариера, която защитава нашия организъм и вътрешния ни баланс от външни предизвикателства. По този начин кожата помага в борбата с дехидратацията и предотвратява навлизането на патогени (вируси, бактерии, алергени и др.). Бариерната функция на кожата е от съществено значение за запазването на целостта на организма.

За да изпълнява тази функция, кожата е еволюционно изградена с външен слой, съставен от вроговени клетки (наречени корнеоцити). Тези клетки са свързани помежду си, подобно на тухли в стена, чрез междуклетъчен липиден „цимент“, който придава водонепропускливост на кожата.

Освен това този повърхностен кожен слой е покрит с хидролипиден филм. Както подсказва името му, този защитен филм представлява естествена емулсия от вода и липиди. Водната съставка на емулсията произлиза както от дермалната вода, която се издига през епидермиса (или се отделя чрез изпотяване), така и от влагата в атмосферата, която се задържа върху кожата. Липидният компонент на емулсията се състои от себум — вид мазнина, произвеждана от мастните жлези, която допринася за водонепропускливостта и естествената киселинност на кожната повърхност.

Взаимодействието между междуклетъчните липиди в епидермиса и хидролипидния филм образува естествена защитна бариера на повърхността на кожата, която ни предпазва както от външни агресори, така и от загуба на влага.